Ровейки дълбоко из собствената ни селекция, се усетихме ужасно пристрастни. И изпитахме нуждата да поканим някой, който хем да нахлузи нашите слушалки, хем да не е толкова в ТАВА-та, колкото сме ние самите. Така поканихме Стефан Александров, а той се надъха да направи кратък обзор, съвсем по негово усмотрение. За Стефан ще ти кажем, че е хост на подкастa Triple Standards по Radio Komponenti, който да слушаш всеки трети петък в месеца и много любим наш DJ с винаги добре пипната селекция.
Autechre – Sign (Warp Records)
Warp е лейбъл-фундамент за мен (и не само), а Аutechre имат култов статус за много продуценти и слушатели с афинитет към провокираща неконвенционална музика. След два албума с пострейвърски IDM през 90-те, които играят основна роля в дефинирането на стила, Autechre започват прогресивно да издават все по-трудни и по-трудни за слушане неща, поставящи ги на границата между музика и наука. Sign обаче изненадва с плавно завръщане към напълно слушаеми тракове, на които може да се наслади малко по-широка аудитория. Любимите ми парчета от албума са si00, gr4 и psin AM.
Ballet Mechanique – Embody (Delsin Records)
Зад псевдонима Ballet Mechanique стои Jeroen Borrenbergs, който има две издадени плочи за холандския лейбъл Eevo Lute Muzique в средата на 90-те. След това продуцентът изчезва. През последните години засилващото се търсене на музика, комбинираща елементи от хаус, техно и електро, води диджеи и лейбъли към позабравеното творчество на Ballet Mechanique и така се стига до няколко EP-та със стари, неиздавани тракове и до ново издание на първата му плоча от 1996 – Embody. Запазвам си едноименното парче, както и Radio Atlantis за сутрешни сетове в по-добри времена.
Omar-S – Still Fucking RA (FXHE Records)
Не мога да пропусна Детройт. По-конкретните причини да избера тази плоча са заглавието (обичам дисове) и парчето Bread Over Bed. Честно казано, тук няма да чуете нещо особено оригинално, което не сте чували преди. Omar-S използва изпитана формула, измислена именно в Детройт преди над 30 години – меланхолична мелодия върху сурова 909 дръм секция. Вярвам, че и след още 30 години това ще продължава да работи и ще чуваме подобни парчета по добрите клубове и фестивали.
Roza Terenzi – Stylish Tantrum (Step Ball Chain)
Step Ball Chain е чисто новият лейбъл на Roza Terenzi, която натрупа сериозен брой издания през последните години и стана най-разпознаваемото име сред внушителна вълна от млади австралийски продуценти. Парчетата на Roza Terenzi започнаха постепенно да се появяват в сетове на диджеи с най-различен бекграунд и се чуваха почти навсякъде, което ме накара да загубя интерес за известно време. Това EP обаче привлече вниманието ми с разнообразието си (темпото варира между 90 и 150 bpm) и с парчето Cosmology, което нямам търпение да пусна на клубен саунд.
Ryan James Ford – Eastern Exposure (Dream Ticket)
Ryan James Ford е канадски продуцент, който едва ли попада в радара на масовия слушател, но със сигурност е познато име за повечето техно диджеи. На тази плоча се спирам заради петте много разнообразни и почти еднакво силни трака, като все пак ще отлича Bathurst and Collegе. Тренираните уши веднага биха предположили, че Ryan си е послушал UK хардкор и ранните издания на вече споменатия Warp, защото парчето перфектно комбинира тези влияния и носи усещането за нелегален рейв с огромна саунд система някъде в дълбоката английска провинция.
