Знаеш ли какво се случва, когато музиката се срещне с мозъка ти?

Mузиката бе в началото..

Всички ние се раждаме с повече неврони, отколкото всъщност имаме нужда. И до 8 годишна възраст мозъците ни успяват да изхвърлят всичките неизползвани такива. Ето защо заради тази вродена възможност, за деца до тази възраст е много по-лесно да учат музика. Ранната връзка със звука ни дава и друга сила, която в днешния визуален свят бива пренебрегната. Според голям брой научни доказателства, ухото има предимство пред окото и то е активността му в утробата. Около 4-ти/5-ти месец, плодът започва да развива слуховата система, което го поставя в свят на звук, дъх, ритъм и вибрация.

Някъде в началото на 90-те, д-р Шейла Удуърд работи с Института по морска технология. Заедно адаптират подводен микрофон, който може да бъде поставен в утробата и да изследва звуците, на които е изложен плода. Така откриват, че наред с естествените звуци на утробата, музикален звук наистина може да заобикаля плода. Цялостната картина прилича на слушане на музика под вода. Възможно е разпознаването на пола и тона на говорещия, а много високите честоти звучат приглушено. Всичко това е поредното доказателство, че природата ни позволява да се развиваме с ритъм навсякъде около нас, още преди да си поемем дъх.

Музиката е храна за ума ти. 

Често първичните белези на хора, слушащи музика, са щастието и еуфорията като първопричината за тях е допаминът отделян от мозъка ни. Вторичните белези са спокойствие, доволност, баланс и покой като това съвсем естествено променя начина, по който възприемаме времето и света около нас. Възвръщането на спомени и създаването на нови такива са част от магичните ѝ свойства.

С други думи – музиката е чудо, насърчаващо развитието на познавателните способности, вербалните умения и емоционалната интелигентност.

Но как това чудо си „общува” с мозъка ни?

Мозъкът ти на музика.

След многобройни наблюдения над мозъка и мозъчната дейност чрез ЯМР и скенери, има няколко констатации, върху които можем да спрем вниманието си.

1/ Мозъкът ти на музика е като заря на Нова Година – много зони работят усилено, за да асимилират отделните звуци. После ги събират в една музикална съвкупност, т.е. много центрове работят заедно и правят невероятно бързи последователни взаимовръзки, за да обработят информацията.

2/ След като мозъкът ти може да се справи с 1/, то от там следва, че му е по-лесно да се справи и с други задачи от подобен характер – планиране, стратегии, внимание към детайла, бързи анализи на познавателните и емоционалните аспекти, по-бързо и ефикасно запаметяване. А сега си помисли за всички хора, които се занимават с музика и какво се случва в техните глави.

От тук следва още едно размишление..

Какво се случва с мозъка ни, когато слушаме музика?

С фронталният лоб мислиш, взимаш решения и планираш. А слушайки музика, подобряваш функциите му.

С темпорални лоб чуваш и оценяваш музиката – думите отиват в лявото полукълбо, звуците отиват в дясното полукълбо.

Зоната на Брока ти дава невероятната възможност да говориш. Тя работи, за да може да изкарваш от себе си музиката, т.е. ако умееш да свириш на някакъв инструмент, това би ти помогнало да общуваш по-добре.

Зоната на Вернике e онази част на мозъка ти, с която разбираш написания и говоримия език, а когато се отнася до музиката – анализираш и ѝ се наслаждаваш.

Оксципиталният лоб е изцяло отговорен за това, което виждаш. Любопитното при него е, че професионалните музиканти го използват, когато слушат музика.

Сerebellum или малкият ти мозък координира движението и съхранява физическата памет. Когато свиренето на инструмент е превърнато в мускулна памет, то никога не изчезва от там.

Nucleus accumbens е търсачката на удоволствие и играе огромна роля в пристрастяването, тъй като точно там допаминът бива освободен. Подобно на наркотиците, музиката също увеличава нивото на допамин и това я прави така пристрастяваща.

С амигдала обработваш и задействаш емоциите. И когато музиката се срещне с амигдалата, тя може да контролира страха ти, да те направи боен или просто да увеличи удоволствието. Да, да, да, музиката е магьосница.

Аменовият рог или хипокампът създава и извлича спомени, регулира емоционалните реакции и ни помага да се ориентираме. Той е централната обработваща единица на мозъка и е един от първите участъци в мозъка, който бива засегнат от болестта на Алцхаймер, което пък води до объркване и загуба на паметта. Но музиката увеличава неврогенезата в него и така позволява производството на нови неврони и подобряване на паметта.

Хипоталамусът поддържа статуквото на тялото, свързва ендокринната и нервната система, произвежда и освобождава основни хормони и химикали. Те регулират жаждата, апетита, съня, настроението, сърдечната честота, телесната температура, метаболизма, растежа и сексуалния нагон. Това означава, че с подходящите ноти можеш да регулираш сърдечния ти ритъм и кръвното ти налягане.

Мазолестото тяло, още познато като corpus callosum позволява на лявото и дясното полукълбо да общуват, което от своя страна позволява координирано движение на тялото и сложни мисли, изискващи логика и интуиция. Всеки музикант би искал дясната и лявата страна на мозъка да са в коордниция, за да могат да си „говорят“. Corpus callosum позволява това да се случва.

Крайният мозък или putamen обработва ритъма и регулира движението и координацията на тялото. Музиката увеличава допамина в тази област и това как реагираме на ритъма. Ето защо ритмичната музика бива използвана, за да помогне на пациентите с Паркинсон да функционират. Тъй като те се нуждаят от помощ при движение, музиката може да им помогне като въображаем бастун. За съжаление, след като музиката спре, патологията се връща.

След разходката из мозъка и функциите му, ни става още по-ясно защо реагираме така на музиката и от къде идват вълшебните ѝ способи. Още по-интересно е, че тя бива създадена от същите тези мозъци.

И не забравяй, че онова много изтърканото лафче “Music moves me’’ има има реална обосновка – когато звукът навлиза в ушния канал, той наистина мести тъпанчето ти.