fbpx

Как се слуша музика?

Снимка: Божидар Мутафчиев

Звучи като прост въпрос с още по-лесен отговор, но естествено тук има уловка – кой не знае как се слуша музика? Всеки знае и всеки е чувал, и всеки може, но какво е чак толкова специалното в слушането на музика?

Историята на устройствата, възпроизвеждащи музика, датира от 1877г. Тогава Томас Едисън прави подобрения на фоноавтографа на Леон Скот и уредът се сдобива с нова функционалност – може да записва звуци, включително и човешки гласове. От тогава всичко върви само напред и нагоре. 10 години по-късно Емили Берлинер създава грамофона, което е еволюционна крачка в посока достъпността на записаната музика. До 1896г. грамофонът вече е бил на пазара с кодовото име Виктола и изглед на красива и скъпа дървена кутия. През 1954г. се появява първият радио транзистор. Погледът ни преминава през 1962г. с първото портативно стерео; през 1979г. с първия Walkman на Sony; 1983г. се отличава с творчеството на Джеймс Ръсел и първото дигитално дисково устройство. През 1998г. се появява първият MP3 плеър. 2001-ва избухва с iPod на Apple, който превръща дигиталната музика в много по-популярна, от колкото е била някога до момента. A 2010-та година буквално отвързва ушите и телата ни от устройствата с навлизането на безжичните слушалки, вече достъпни за широк кръг от потребители.

След тази кратка история на музикалните устройства, съвсем естествено стигаме до заключението, че прогресът и развитието ни дават възможността да правим абсолютно всичко и да слушаме музика. И това е прекрасно. Но тук се появяват 2 нови въпроса – какво всъщност ни отнема това удобство и къде се е скрило простото „хайде да слушаме музика“?

Това, което се случва и най-вероятно рядко усещаме, защото сме свикнали да слушаме музика и да мием чинии или да готвим, или да караме кола, или да тичаме, или да не спираме да говорим, или да вървим по улицата, или да се возим в метрото, или да четем, или да работим… Всъщност колко много неща правим, докато слушаме музика!? След всичко изброено се оказва, че единственото, което ни липсва е концентрираното внимание, насочено само и единствено към музиката. От тук идва още един важен въпрос – има ли как несъзнателното слушане да се претвори в съзнателно такова?

През 1982г., Елиът Шварц говори за седем основни умения на възприемащото слушане, които са притъпени от вградените ни житейски навици. Активното им развитие е възможно и желателно, но като всяко ново и непривично действие изисква търпение, внимание, време и полагане на усилие. Първото умение е свързано с развиването на чувствителността към шум и звук. Възприемането и приемането на всички звуци около нас води до по-лесно и непреднамерено възприемане на музиката. С други думи тренирай следното – слушай внимателно, помисли откъде идват звуците, приеми ги, но без да ги характеризираш като приятни или неприятни. А просто като съществуващи. Следващата стъпка е да можеш да ги групираш спрямо патерна им като за целта дори можеш да им измислиш имена, които нямат нищо общо с първоначалната идея за групиране на звуци. Ако си измислиш собствена система, ще направиш цялостното преживяване много по-живо и твое си.

Второто умение е изцяло обвързано с времето. Тук го разглеждаме в неабстрактната му форма, но и тук то има важна роля. Помисли какви отговори имаш на следващите 5 въпроса – Усещаш ли кога 25 секунди са минали? Как се движи времето? А как се разполагат събитията във времевия континуум? Колко дълги са 60 минути, ако нямаш часовник? Изследвал ли си как усещането за време се променя, когато контекста на активност и движение се променя? Да, опознай се с времето по един нов начин.

Третото умение е свързано не просто с паметта, а с музикалната памет. Често един трак прилича на друг, който пък те връща в трети или те праща в момент, различен от този, в който си го чул за пръв път. Опитай се да си припомниш други тракове, които приличат на първия и ги сложи на едно място, така ще упражняваш различните асоциации, които мозъкът ти извършва. В началото те може да са ти непознати или неудобни, но в някой следващ момент, ще откриеш как точно ти помагат. Това е добър начин да развиваш музикалната си памет.

Музикалният речник влиза като четвърто необходимо умение. Богатството му и начина, по който го използваме е есенциално, ако искаме да четем, да говорим или пишем за музика. Необходим ни е и ако искаме да я слушаме. Електронната музика, както и всяка друга музика, е невербално изкуство и често речникът, с който разполагаме е недостатъчен, за да опишем чутото и преживяното. Ето защо е нужно да го развиваме, обогатяваме и използваме повече от всякога до момента.

Петото умение се нарича музикална концентрация . Тя се върти колкото около музиката, толкова и около нас самите. Без нея никога няма да можем да слушаме дълги музикални произведения или такива без текст и това да не представлява трудност. Ако си представим ситуацията, в която тялото ни е разположено в празна стая, с прекрасно музикално озвучение най-вероятно биха се развили 2 варианта – 1/ слушаме музика и мисли ни отвяват в различни посоки или 2/ сядаме и слушаме музика, кон-цен-три-ра-но. Обаче, за да развиеш насоченото слушане, пак е нужно усилие. Пробвай да създадеш собствени насоки, по които да го правиш. Това би улеснило процеса на съсредоточаване и управление на енергията, която се вихри около теб. Развиването на музикалната концентрация е необходимост. С нея осъзнаваш, разбираш и опознаваш музиката.

Обективността е онова шесто умение, от което имаме нужда както в живота си, така и в слушането на музика. И за пореден път успява да ни изкара извън нас самите. Би било страхотно да чуеш нещо старо за пръв път, с „неопетнени уши“, без предразсъдъци и без спомени, без лични преживявания, но това е почти невъзможно. И напълно нормално, защото никак не е лесно да слушаш обективно и безпристрастно. Пробвай да се концентрираш върху съществуващото, а не върху какво ти се иска, т.е. не проектирай желанията си. Опитай се да не съдиш. Опитай се да избягаш от това, което ти харесва или това, което не ти. Опитай се да го опишеш с наличния ти речник, а ако той е недостатъчен – обогати го или си измисли нови думи. И да.. просто слушай.

Седмото умение се свежда до качеството да обобщаваш и използваш собственият си опит и знания в ситуацията на слушане. Нещо като сглобяването на Волтрон – срещаш музикалната концентрация, с музикалния речник и с музикалната памет, и с обективността, и с чувствителността на ушите ти, и с понятието за време. И ето ти го Волтрон, той те хваща за ръка и те води към онзи музикален свят, за който си мечтаеш от малък, но все нещо ти е убягвало, за да стигнеш до него.

След като отворихме и физическия ни магазин, имаме почти неограничената възможност да слушаме много електронна музика. Правим го небрежно, но и внимателно с винаги чисти уши. И състоянията, през които преминаваме, се променят – от медитативно слушане през леко поклащане, към гледане в една точка до по-бурни танци. Всичко това е резултат от постоянните ни опити да изследваме електронната музика, да я разбираме и да я споделяме. Бавно и постепенно стигнахме до извода, че изкуството да слушаш музика се намира някъде там – между изкуството да мълчиш и изкуството да се наслаждаваш на чутото. Което е и причината да създадем „ Тиха сряда “. „ Тиха сряда “ е проводник на мисълта „Когато тихо е, чува се най-добре“ и физически отговор на въпроса „Как се слуша музика?“. Продължава около 2 часа, като през тях слушаме музика тихичко, а после си говорим за нея. Случва се 2 пъти месечно, в сряда, с предварително запазване на място.

С етикети ,,,,,

1 коментар за “Как се слуша музика?

  1. Great content! Super high-quality! Keep it up! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0