Ако някога си пипал грамофонна плоча, познаваш онова усещане на повишено внимание към парче пластмаса, издаващо звуци чрез футуристична механика и то само ако е поставено в определени и специални условия. Предвид полето ни на занимания, темата, до която неизбежно стигаме е винил > mp3? Знаем, че да делим музикалните носители на цифри или материя би било проява на лош вкус и неуважение, но предпочитането на някои от тях, e личен избор и чиста доза забавление.
Защо имаме явни пристрастия към грамофонните плочи?
Винилът е осезаемо преживяване, в което докосваш записа, грижиш се за него и създаваш предпоставки за по-доброто му чуване. Ритуалността, която съпътства общуването с този пазител на музиката и грамофона е нещо, за което не можем да си изкривим нито душите, нито умовете и да го обобщим по друг начин. Ритуалите са точно онези действия, които ни държат цели и правят едно външността и вътрешността ни. И като верни ценители знаем, че пътят към тях е изпълнен с амплитуди на кеф и лишения.
Доброто състояние на духа, чистите ръце и повишеното внимание към дадения момент са неразривна част от слушането на грамофонни плочи. Слушането им, от своя страна, много често е обвързано с покупката им. Средната цена на плоча е около 30лв., а средната цена на качествен грамофон е около 400лв. С тази проста сметка стигаме до очевиден извод – това е скъпо хоби за ценители и ентусиасти, вярващи в силата и традициите на аналоговия звук.
Една от истините в нашия свят е, че притежанието на физически продукт дава освен допамин и серотонин и началото на цялостно естетическо изживяване, което включва в себе си социален опит. Усещането, че помагаш на една, уж залязваща, култура да се развива, също не е за пренебрегване.
Има нещо прекрасно в купуването на винили. Часовете прекарани в умишлено търсене на правилния трак, който и да е той. Надеждата, че същият този е най-исканият от теб в момента, чуденето дали е той или е онзи, другият. Чудото на намирането му или импулсивното купуване на много плочи, винаги биват следвани от гордост и едно задоволство, трайно настаняващо се във вътрешността ти, което не може да бъде сравнено с почти нищо, освен чиста радост.
Нещо, което просто няма как да се случи по същия истински и жив начин, ако се забъркваш с дигиталната страна на парчетата. Точно както тази студена страна не може да донесе топлото звучене на добрия стар винил.
Освен с безкрайно доволство, културата му върви и с разнообразни и разнородни мнения за качеството на звука. Един от най-разпространените митове, които циркулират около нея, е разбирането, че винилът автоматично „звучи по-добре“. Въпреки това, той наистина може да звучи по-добре заради психологическата нагласа и цялата ритуалност свързана с него –
Винилът е по-чувствителен. Винилът е изискващ. Винилът е нуждаещ се.
Базиран е на технология, която не се развила много през последните 6 десетилетия. Звукът му не е с много по-добър от дигиталния. Даже е с малко, даже понякога звучи по-зле.
Матриалът, от който е изграден, е податлив на атмосферни условия, т.е. изисква безкрайно внимание и грижа. Необходимо е и подходящо оборудване – добър грамофон, качествена доза и саундситема. За максимален кеф е нужно и помещение, което да не ограбва звука, а да го подхранва.
И въпреки това винилът носи онова усещане, свързано със себеусещането ни, което трудно можеш да бъде пресъздадено с друг музикален носител. А и както казва един приятел на един наш приятел – „Много е секси да пипнеш музиката.”
Leave a reply