Срещнахме се с George Eve, за да му зададем няколко въпроса, а той ни даде знание, събирано с години и размисли за години напред
“В модерната история само две събития могат да съберат 3 милиона хора на едно място – електронната музика или войната. Аз предпочитам да не стрелям. “
Защо винил?
От всички носители на информация, винилът е най-лошият материал за съхранение на музика, най-долнокачественият носител. Пластмасата, която се използва за направата му е най-отровна за човека. И въпреки всичките негативи, хората са влюбени в това нещо. Просто звукът от винила е най-близко до природата и до това, което човекът е свикнал да усеща като звук и да чува около себе си.
Всъщност единственият начин да пипнеш музиката е с винила. И както казва един приятел – това е много секси!
А как започна?
Всичко започна през 2005-та, когато си взехме първите грамофони – 2 грамофона, 8 плочи и ужасно-ужасно-ужасно разбрицан и евтин миксер. И 8 плочи. Тва е всичко, което имахме тогава. Представи си стаята на един приятел и трима човека, седнали на земята, щот просто в стаята нямаше повърхност, която да събере двата грамофона и нас и за тва ги слагахме на земята.
И колко време така?
Години. Всяка една свободна секунда, която можехме да отделим, я изкарвахме на грамофоните.
Има ли някакъв повратен момент в живота ти, благодарение на който стигна до там, където си?
Това е миг, който се простира в години. Не се свежда до един единствен и определен момент. Когато започнах да правя музика, нещо се случи в живота ми – оня момент, в който исках да я споделя със света. Много неща са добри и много неща не са добри. И усещането, дали е достатъчно добро е вътрешно. Съдбата ме срещна с хора, които ми показаха, че възпитанието във вкус идва със слушане.
Кои са ти опорните точки?
Красотата във всичките ѝ форми.
Какво би предал нататък без да връщаш?
Успех
Хората в днешно време живеят с мита за успеха и с това, което си представят, че той е. Но всъщност успехът е самият път, който ни води към нещо. Дали ще се получи или не, зависи само от нас. Тая работа с търсенето до безкрай не работи. Ако човек се отвори към вселената и ако наистина-наистина-наистина-наистина го иска, то се случва. Да манифестираш е цел. И успех.
Качествен саунд.
Истината е, че няма как да излъжеш хората с музика, а само с думи. При музиката няма лъжа. Тя влияе. Тя взаимодейства. И има физическо отражение върху телата и едно невидимо, но видимо отражение върху душите ни.
Всъщност идеята на качествения саунд е да концентрира не внимание, а емоция, защото слушането на музика е една от формите на медитация.
Връщаме се назад във времето при индианците. Те са били пазители на историята на земята в най-чистата ѝ форма. И какво се е случвало там? Шаманите са се срещали и са общували, но не физически. Те са срещали душите си, докато най-силните войни на племето са охранявали телата им през това време. Обаче за да се случи тази среща, е било необходимо да се „поставят“ в подходящо състояние на духа. Как се е случвало това? С твърд квадратен ритъм. Това се случва и в днешно време с електронната музика. Твърдият квадратен ритъм държи тялото на сигурно. Ако няма спънки в тая работа, то тялото ще е там където го искаме, което ни дава възможност да качим душата много високо. Начинът, по който аз се старая да доставя музика, е такъв, че да ни няма тук. Такъв, че цялото внимание да е концентрирано навътре и нагоре – в нас самите. На истинско парти, хората се свързват мълчаливо, преживяват нещо и танцуват. Разговорите са за афтърите.
Търсенето на качествения саунд в живота ми е било повлияно от това как сме си взаимодействали заедно с него. Взаимо-действали. Ако веднъж човек го преживее, той започва да го търси това нещо. Всичко останало не е способно да задоволи душата. Но тая работа с „аз ще търся яко парче“, докато не ми паднат очите, ушите и ръцете на земята, не става. Пожелай и ще получиш.
Красотата.
Понякога се чудя дали човеците търсят красотата въобще?
Тялото има нужда от енергия, както и душата. И двете трябва да се хранят. Тялото можем да го нахраним с какво ли не, но душата се храни само с красота. Хората са го забравили това нещо и понеже всички ние сме тези презадоволени хора, историята се завърта около липсата на храна за душата, но ако внимаваме всеки един ден, във всяка една среща, във всеки един човек, то имаме персонален подарък от вселената – една капка красота.
Сложи ни нещо в тавата?
Първата е хедонизъм в най-висшата му форма. Тя е песента, която ме е лекувала многократно:
„Хора, тая музика е и за слушане, не само за пускане. ‘’
Leave a reply